* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Изгубила се хубава Цвета,
хубава Цвета, една на мама.
Крали са я черни цигани,
държали са я денем на слънце,
денем на слънце, нощем на месец,
дано погрозней, дано почерней.
Ни погрознява, ни почернява хубава Цвета,
хубава Цвета по-хубава става.
Водили са я в Цветно село,
в Цветно село, в Цветина къща.
Цветина майка тъжно тъчеше,
платно тъчеше, хем си плачеше:
- Да те знам, Цвето, че си кадъна,
ще ти изтъка струнено фередже.
Да те знам, Цвето, че си в цигани,
ще изтъка сърмени дисаги.
Да те знам, Цвето, че си умряла,
ще ти изтъка черна постеля!
Хубава Цвета бабичко дума:
- Ой те тебе, стара бабичко,
я ми извади от трите гулума най-бяло сирене,
от трите тенекии най-бяло масло,
от трите хамбара, най-бяло брашно.
- Ой те тебе, черна циганко,
отде ми знаеш трите гулума,
трите тенекии, трите хамбара?
- Ой те тебе, стара бабичко,
аз не съм, бабо, черна циганка,
а най съм бабо, твоята Цвета.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019