* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Ой Димо, Димо, хубава Димо,
луда л' беше, Димо, твоята майка,
та те на нива сама проводи
жътва да жънеш, Димо,
снопи да сбираш.
Га жънала, що жънала,
де минали църни цигани,
те си на Дима тихо думаха:
- Ой, Димо, Димо, хубава Димо,
има ли, Димо, сянка дебела,
сянка дебела, вода студена?
- Сянка си имам, вода си нямам,
брат ми одиа ся за вода.
Слънце заходя, брат не доходя...
Че я хванали хубава Дима,
та я метнали в конска кола,
че я водили от село на село,
от село на село, от кьща на къща;
га ушльоли в Димино село,
на одър седят, ракия пият...
- Ой мале, мале, Димина мале,
стани, дикисай църна циганка,
че й плаче цьрно циганче.
- Ой мале, мале, Димина мале,
додера ли, мале, Димини ризи,
Димини ризи, Димини сиги,
ким ги дудира, ким ги хариза!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019