* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала ми е хубава Димка
обяд да носи в росни ливади,
на баща си и на двама братя.
Насреща й идат черни цигани,
черни цигани, черни катуни.
Димка се смая къде да иде,
па се отбила в жълтото просо,
в жълтото просо, под ябълката.
Най-подир върви черно циганче,
то си караше качуро прасе.
Пустото прасе в просото влезе,
в просото влезе, под ябълката.
Момата грее, просото зрее.
Па се върнали черни цигани,
черни цигани, катун цигани,
та са грабнале хубава Димка.
Димкла си плаче, плаче нарежда:
- Олеле батко, олеле татко,
мен ме вземаха черните цигани!
Цигани свирят, цигани пеят,
та не са чули брат и баща й.
Денем я носят срещу слънцето -
дано си Димка черна почернее,
дано си Димка циганка стане.
Колко я носят, по-бела става.
Нощем я носят срещу месеца, -
дано си Димка черна почернее,
дано си Димка циганка стане.
Колко я носят, по-бела става.
Па се сетила черна циганка,
та да я вържат на кон за опашката,
конят да бега, Димка да влачи,
та тогаз Димка е почернела,
ем почернела, ем погрознела.
Та я оженят за чер циганин,
и тя си ражда мъжко детенце,
и го принудва и го изнудва,
че като идат в техно село,
тамо хората много даруват -
с кринка брашното, с шепа жълтици.
Тя ги заведе на края на селото
и ги остави в запустен сламник,
па си нарами просешка торба
и тръгна Димка в село да проси.
Па си отиде у лелини си,
па викна Димка, па се провикна:
- Стани ме, лельо, лельо дарувай,
че ще ми плаче мъжката рожба!
Леля й вика, вика надумва:
- Я да се махаш, черна циганко,
че такива цигани ни изгориха!
Димка отива у стринкини си:
- Стани ме, стринко, стринко дарувай,
че ми плаче мъжката рожба!
Стринка й вика, вика, надумва:
- Я да се махаш, черна циганко,
че такива цигани ни изгориха!
Най-после стига у майкини си
и си заварва и двамата братя,
и си дума тихо на майка:
- Стани ме, мамо, мамо, дарувай,
че ще ми плаче мъжката рожба.
Ще те дарувам, черна циганко,
ще те дарувам със много дари,
че и ти ходиш с катунари,
та да ми кажеш видела ли си
мойто дъщерка хубава Димка.
Хайде ме мамо, мамо, дарувай,
аз ще ти, мамо, кажа, разкажа,
дек съм видела твойта дъщерка,
твойта дъщерка хубава Димка.
Майка й даде свилена риза.
Димка си риза с ръце прегърна
и се из гърло ясно провикна:
- Знаеш ли, мале, помниш ли, мале,
когато шивах същата риза,
как си ма, мамо, люто проклела:
"Да даде господ, мамина Димке,
черни цигани риза да носят!"
И аз съм, мамо, черна циганка,
на мен се пада риза да нося.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019