* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Остана Кера клето сираче,
без баща Кера, със стара майка.
Денем е Кера жътва жънала,
нощем е Кера снопи возила,
че замръкнала далеч от село,
далеч от село, далеч от къра.
Оттам минали черни татари,
черни татари, грозни манафи,
и те си Кера хитро изпитват:
- Мър, ой те тебе, хубава Керо,
далеко ли е вашето село,
куче да лае, тук чува ли се,
човек да вика, там чува ли се?
Че са излъга хубава Кера,
че са излъга, че им разказа:
- Много е далеч нашето село,
куче да лае, тук не се чува,
човек да вика, там не се чува.
Че са грабнали хубава Кера,
че я отнесли зад тих бял Дунав,
денем я карат жътва да жене,
нощем я карат кюмюр да гори,
дано почерней, дано погрозней.
Горката Кера, клето сираче,
колкот я горят люти огньове,
по-бяла става и по-червена,
ниско си жене, високо плаче:
- Няма ли, Боже, от нейде някой
да дойде, Боже, да ме отърве
от тази, Боже, черна робия!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019