* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Майка си Дими, Диме ле, говор говори:
- Немой отива сама на нива,
че ми е нива сама на пътя,
през там минуват църни цигани,
църни цигани беломорени.
Дима си майка, майка не слуша,
та си отишла сама на нива,
та е зажнала и е запяла.
Отде минаха църни цигани,
църни цигани беломорени,
тия си Дими тиво говорят:
- Имаш ли, Диме, вода студена,
вода студена, сянка дебела?
- Сянка си имам, вода си немам,
брат ми отиде, вода да вземе.
Че се махнали църни цигани,
та са седнали под нейна сянка.
- Ой, Диме, Диме, хубава Диме,
слънце заходя, брат не доходя,
ние ким тебе па те вземеме,
да те сториме църна циганка.
Че са обвзели хубава Дима.
Нощя я пекли на буен огън,
дене я пекли на ясно слънце,
на ясно слънце, на ситен пясък,
дано си стане църна циганка.
Тя не поцърня, ли хем побеля.
Че са ходили девет години,
че са отишли в Димино село.
Тия си питат хубава Дима:
- Помниш ли, Диме, майчино село,
майчино село, майчина къща?
- Дима не помни снощи що яде,
не ли да помни майчино село.
Че са тръгнали в село да просят,
че е тръгнала хубава Дима.
- Немой отива в долна махала,
че там си има върли кучета.
Дима цигани на си послуша,
та е отишла във долна махла,
във долна махла, в майчина къща.
Димина мама помен правеше,
помен правеше хубава хи Дими.
Димина снаха платно тъчеше,
че си излезе Димина снаха,
та си е вляла хубава Дима,
та е заткала и е запяла,
та я познала Димина майка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019