* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Рано ранила хубава Димка
хляб да занесе на девет братя.
Среща й идат черни цигани,
тя се чуди и се мае, -
къде от тях да се скрие.
Че се е скрила мома Димка
у жълтото просо под ябълката.
Отподире върви черно циганче,
то си караше черни прасета.
Циганчето отива под ябълката
свине да изкарва.
Там си намери хубава Димка
и то си извиква:
- Я поспрете колата,
каква е мома тука у просото.
Ако не я батко хареса
тя ще е за мене догодина.
Че покачиха в колата
хубава Димка.
Денем я карат срещу слънцето,
нощем я карат срещу месеца,
дано почернее, дано погрознее.
А тя си става по-хубава,
по-бяла и по-червена.
Че я завели в тяхното село,
че се е минало девет години.
Димка вика на цигани:
- Хайде, да идем на нашето село,
че там даряват голяма дарба!
И те тръгнали и край тяхно село
се спрели.
Цигани тръгнали две по две,
Димка сама си тръгнала.
Като отишла у майкини си,
майка й не я познала.
Буля й рекла: - Мари майко,
колко прилича на наша Димка, -
да й да и подарим Димнина сукман,
Димнина сукман и Димнина риза!
Димка облякла своя сукман,
викнала и заплакала:
- Мари мамо, ти не ме ли позна,
аз нали съм твоята дъщеря,
мене ме цигани откраднаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019