* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Слушайте, мало и голямо,
никой любе да не люби
от друго село незнайно.
Както ми Радка - Иванча.
Любили са се, любили
Иван на Радка думаше:
- А да те, Радке, заведа
в нашето село,
във наше, Радке, вилает.
Че си е Радка тръгнала.
Вървели колкото вървели
стигнали поле широко
в полето има колиби,
колиби пълни с цигани.
Радка на Иванчо думаше:
- Що ме, Иванчо, излъга,
това ли е село голямо,
това ли е ваше вилает?
Я ми дай, Иванчо, ножчето
ябълка да си разрежа
роднини да ти почерпя.
Иван и ножче подаде
тя не си ябълка разряза,
но се в сърцето прободе.
Мокър и език извика:
- Що ме, Иванчо, излъга?
И се от душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019