* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Иван на дюкян седеше,
на дюкян, на севделия,
мома му Рада долива.
Иван на Рада думаше:
- Радо ле, любе Радо ле,
хай да ми, Радо, пристанеш,
дорде си млада, хубава,
дорде ти мяза премяна!
Рада Ивана думаше:
- Иване, любе Иване,
далеко ли ви й селото?
- Не е далеко, Радо ле,
не е далеко, не близо,
до пладня ходя, дохождам,
след пладня хоро играя...
Рада на Иван пристана.
Вървели що са вървели,
минали гора зелена,
настало поле широко,
сред поле река течеше,
окол реката цигани,
цигани са кондисали.
Те кат Ивана видели,
бягат към къщи и викат:
- Бате ни Иван си иде
и на нас буля ни води!
Като ги Рада зачула,
тя на Ивана думаше:
- Дай ми, Иване, ножчето
да си ябълка разрежа.
Иван и ножче подаде
да си ябълка разреже,
не си ябълка разряза,
най се във сърце удари
и виком си се провикна:
- Проклета да е момата,
коя взема незнайно любе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019