* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Седяла й Събка, седенкувала,
Събо льо, Събке, сен доган гьозлю!
Тя е напрела девет вретена,
девет вретена бяла коприна,
я десетото - тънка налема.
Че пак е Събка рано станала,
че е вдигнала девет аргати,
та насадила девет харманя.
Че пак се Събка назад върнала,
че е грабнала бели бакъри,
че е отишла за студна вода;
че я срещнали черни татари,
черна татари, руси маджари.
Хем я водеха, хем я питаха:
- Далек ли й, Събо, вашата къща?
Да викаш, Събо, та чува ли се,
да гледаш, Събо, та вижда ли се?
Отговаряше хубава Съба:
- Бре, ой ви вази, черни татари,
черни татари, руси маджари!
Нето да викам, не се дочува,
не се дочува и не се вижда.
Че откраднали хубава Съба
и я завели в татарска земя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019