* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Ой Смильо, Смильо, хубава Смильо!
Тръгнала Смиля ручок да носи,
на девет братя, девет косача.
Срещнали я са черни цигани,
черни цигани, черни татари.
Всички цигани мирно минаха,
едно циганче мирно не мина.
То си се със Смиля Смиля закачи,
па я заведе в цигански катун.
Съблекли са й нейните дрехи,
па й облекли цигански дрехи.
Окачили й торба на рамо
и дене я водят по люта слана.
Пратили са я в нейното село,
отишла Смиля при стара майка,
нейната майка не я познала:
- Махни се от тук черна циганко,
черна циганко, черна татарко.
Аз си имах хубава Смиля,
грабнаха ми я черни цигани,
черни цигани, черни татари.
Живи се прегърнали, мъртви се пуснали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019