* * *

Мома открадната от цигани (татари)

На Стоян липса булката,
станува дур три години
се ходи Стоян, търси я
по села и по градища,
нийде я Стоян не найде.
Само му още остана
във Еленските колиби.
Стоян си рано подрани
и се на конче покачи,
че тръгнал Стоян, отишъл
за Еленските колиби,
че срещнал Стоян, че срещнал
буля и зълва във пътя.
Вървели и говорели:
- Видя ли, бульо, видя ли -
във Еленските колиби
бяла циганка имаше,
черно циганче държеше.
Стана ми Стоян, отиде
във Еленските колиби:
- Що-щеш ти тука, Марийке?
Все ходя, любе, търся те
по села и по градища,
пък ти си била в цигани.
Оставяй черно циганче,
пък върви, любе, със мене.
Досреди двор излязоха
и мъжко дете заплака.
Тя на Стояна думаше:
- Върни се, любе Стояне,
друга си булка намери.
Всичкото мило на света,
най-мило било детето.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019