* * *

Мома открадната от цигани (татари)

- Хайде да ми, Радо, пристанеш,
докато си малка и глупава,
докато те тачат момите,
докато те искат момците!
Рада на Иван думаше:
- Байно ле, баш, Иване,
я слушай, байно, хората,
какво говорят за тебе, -
че вие сте били цигани!
Иван на Рада думаше:
- Не слушай, Радо, хората,
какво говорят за нази, -
хората ни са душмани!
Взе че се Рада излъга,
излъга и му пристана.
Води я Иван, води,
минали поле широко,
намерили гора зелена,
сред гората има поляна,
на поляна колиба.
От колибата излезе
едно ми черно циганче,
като си Иван видяло,
бързо се назад върна
и на майка си дума:
- Я излез, майко, да видиш,
батьо Иван си иде,
бяла българка ни води.
Рада на Иван думаше:
- Дай ми ножче янджърче,
ябълка да си разрежа.
Че се Иван излъга,
че си ножче подаде,
че се в сърце забола Рада
и се провикна:
- Клета му дума, проклета,
който се лъже и мами.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019