* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Зашила й Бойка ленена риза,
ленена риза и копринена.
- Да даде Господ, черноока Бойке,
да я ушиеш във българин,
да я съдереш в черни цигани.
Бойка си мами тихо говори:
- Защо ме, мамо, тъй люто кълнеш?
Мама си Бойка тихо говори:
- Да станеш рано, рано в понделник,
да си наготвиш топла обяда!
Станала й Бойка рано в понделник,
че й наготвила топла обяда,
та че занесе на девет братя, (2)
на девет братя в росно ливади.
Като във пътя Бойка вървеше,
среща й идат черни цигани,
Като ги видя черноока Бойка,
тя се е скрила в жълтото просо.
Никой си Бойка не е видяло,
най-подир върви черно циганче,
само то си е Бойка видяло.
И то си Бойка с ръка улови,
та я завело в тейното село,
Та че й купи желяз цървули
и си на Бойка тихо говори:
- Кога съдереш желяз цървули,
тогаз ще си идеш при твойта мама.
Бойка се чуди, чуди и мае,
как да си скъса желяз цървули,
дене ги Бойка по калдъръм носи,
ноще ги Бойка във огъня туря,
че си й скъсала желяз цървули.
Та че си й взела торба и тояга,
та че си Бойко у тях отиде.
Бойка си баба тихо говори:
- Стани ми, бабо мари, дикисай.
Та че й станала старя бабичка,
баба циганка тихо говори:
- Много приличаш на моя Бойка?
Че се е Бойка тогаз казала,
че са с майка си живи хванали,
и са се мъртви, мъртви пуснали!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019