* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Ой Дима, Дима, хубава Дима!
Жънала Дима бяла пшеница,
и га жънала, как жънала...
Де заминали Дунав цигани,
Дунав цигани, църни циганки,
тия си Дима тихо думаха:
- Ой Дима, Дима, хубава Дима,
имаш ли, Дима, вода студена,
вода студена, сянка дебела?
- Сянка си имам, вода си нямам,
брат ми отиде на студена вода,
слънце заходя, брат не доходя!
Църна циганка тихо говори:
- Ой ви цигани, църни циганки,
бре що стоите, що гледате,
та не хванете хубава Дима,
да я качите на сива коня,
да я водите от село на село,
от село на село, от къща на къща!
Че си вземаха хубава Дима,
че я качиха на сива коня,
че я водиха от село на село, от къща на къща.
Га отиват в Димина майка,
Димини братя ядат и пият.
Дима ги гледа и сълзи рони,
и си на майка тихом продума:
- Ой мале, мале, Димина мале,
додера ли, мале, Димини ризи,
Димини ризи и Димини саги?
Стани, дикисай хубава Дима,
да не й плаче църно циганче
лете по пека, зиме по мраза.
Тогаз се сетила Димина майка:
"Бре колко мяза, бре, наша Дима, -
по бяло лице и по църни очи!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019