* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Рано е станала Димкина мама,
рано станала, жито посява
и рано иска Димка да буди:
- Я стани, стани, хубава Димке,
ще те проводя при девет братя,
при девет братя, десети - татко,
да им занесеш топла обяда,
пладна пладнина.
Станала хубава Димка, но не тръгнала,
а най седнала на одърчето
и си шиеше шити ръкави,
а майка й я люто кълнеше:
- Да даде Господ, хубава Димке,
ти да ги шиеш бяла българка,
а да ги носиш черна циганка.
Тогаз станала хубава Димка и тръгнала.
Като нататък Димка вървеше
никого не срещна,
като се назад връщаше,
срещу й идат катун цигани,
катун цигани, катун циганки.
Кат ги е видела хубава Димка
се е скрила в жълто просо.
Като минали катун цигани,
най-отзад върви черна циганка.
Тя ми съзряла хубава Димка в жълто просо
и на циганите викнала:
- Ой дале, дале, вий мои братя,
я се върнете и погледнете, -
каква се е девойка скрила в жълтото просо.
Хай да я вземем
за нашия братец най-малък.
Тогаз са вземали хубава Димка.
Денем я водят срещу слънцето,
нощем срещу месеца,
дано погрозней, дано почерней.
Но не погрозняла, не почерняла,
все по-хубава ставала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019