* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Море Милено, тажна Милено,
от бога да ни е Миленина майка,
щото я пратила во зелено ливаде,
на кон трева да си жние.
Дека е жнала, там е заспала.
Като заминале татари църни-цигани,
та си закарали тажна Милена.
Карали я лете по пекове,
карали я зимае по студове,
беки погрознее, беки поцърнее.
Нито погрознело, нито потемнело,
току си е по хубава станала.
Тогай си я намазали с чръвено масло,
тогай е поцърнела, погрознела.
Та я закарали от село на село
проса да просат, хляб и жито.
На Милена тихо говорят:
- Мари Милено, тажна Милено,
познаваш ли си вашето село,
познаваш ли си вашата рода.
- Нито село познавам,
нито рода познавам.
Тогай си я закарали
во нимно село големо,
кренала е проса да проси,
и на майчини порти отишла.
На порти чука и вика:
- Стани мъжко отворими.
- Назад, назад, черни цигани,
вие ми погубихте тажна Милена.
- Ази съм си машко тажна Милена.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
кога ме прати во зелено ливаде,
на кон трева да жния.
Тогай се мъжка уверила
оти е тажна Милена,
тогай е видела тажна Милена,
со това мъжко дете
и на Милена говори:
- Върни си, Милено, това църно циганче,
а Милена й отговаря:
- Църно е, майко, ама е от сърце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019