* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Остана Кера клето сираче
без майка, Кера, без баща,
че е работна и умна девойка,
денем е жътва жънела,
нощем е Кера снопи вързала.
Ах че е Кера късно закъсняла,
че я стигнали черни татари,
черни татари, черни манафи.
Ах, че са Кера тихом питали:
- Далеч ли е, Керо, вашето село,
куче да лае, тук чува ли се,
човек да вика, там чува ли се?
Нали е Кера млада и глупава,
че са излъга, че им казала:
- Куче да лае тук не се чува,
човек да вика там не се чува.
Че й ръцете отзад вързали
и тъй са Кера те откраднали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019