* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Рано ранила хубава Димка, Димке, Димано,
че е отишла хляб да занесе,
хляб да занесе на девет братя,
че я срещнали черни цигани,
че са вземали хубава Димка,
че я завели у черни колиби,
деня я държат на върло слънце,
нощя я държат на ясен месец,
дано почерней хубава Димка.
Колкото седи на върло слънце,
по-бяла става, бяла й червена.
Мъжка си рожба Димка добила,
че тръгнала Димка от село на село,
от село на село просня да проси,
че е отишла у майкини си,
отговаря черна циганка:
- Стани ми, бабо, да ме дикисаш
с новото блюдо'т бялото брашно!
Отговаря й Димкина мама.
- Ой те тебе, черна циганко,
отде ми знаеш новото блюдо,
новото блюдо, бялото брашно?
Отговаря й черна циганка.
- Ой те тебе, Димкина мамо,
аз не съм, мамо, черна циганка,
а най съм, мамо, хубава Димка!
Че е станала Димкина мама,
че извадила нова премяна,
че се премени хубава Димка,
че е изляла вънка на двора,
вънка на двора на висок боклук,
отдолу иде черен циганин
и си ми носи малко циганчи.
Като го видя хубава Димка,
че си завърли хурка й вретено
и си хвърлила новите дрехи,
че пак облякла дрехи цигански,
че си вземала черно циганче,
черно циганче, мъжката рожба.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019