* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мари Дильмано, гяур Дильмано,
мари Дильмано, една на майка,
една на майка въз девет братя,
въз девет братя, въз осем снахи.
Та я пратили сама да жъне,
сама да жъне бела пченица.
Оттам минали църни татари.
Църни татари Дильмани думат:
- Мар' сама ли си, мар' мома ли си?
- Нито съм сама, нито съм мома.
Либе отиде в село със снопи,
девер отиде за студена вода.
Църни татари чакали, що чакали,
ни либе има, ни братец има.
Та я грабнали църни татари,
та я мазали със пресно масло,
със пресно масло, борови въгле.
Та я държали два дни на слънце,
два дни на слънце, три дни на ветер,
та си станала църна татарка.
Та й дали торба на рамо,
торба на рамо, тояга в ръка,
па са ходили от село във село
и са стигнали в Дильманино село.
Та са ходили от къща в къща
и са отишли в Дильманина къща.
Дильмани майка платно тъчеше.
- Ой, бабо, бабо, ой, стара бабо,
дай да ти, бабо, малко потъка,
а ти, бабо, стани ме гости.
- Ой, мори, циганко, църна татарко,
ще ми оклепиш белото платно!
Мари циганко, църна татарко,
врет си ми тъчеш като Дильмана?!
- Ой, майко, майко, я съм Дильмана,
клета Дильмана, една на майка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019