* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Делили са се Динкини бракя,
делили са се ниви, ливади
Динки се падна нива край пътя,
нива край пътя, жълтото просо.
Отиде Динка да го ожъне
в пътя минали катун-цигани,
та уловили хубава Динка.
Отвели са я и оженили,
оженили я за чер циганин,
па я завели в циганско село.
Седела Динка една година
и попитала черни цигани:
- Кога ще да ме вий заведете
на наше село, при мойта майка?
Те й казали черни цигани:
- Ще ти направим, хубава Динке
ще ти направим железни цървули,
кога съдереш железни цървули,
тогива ние ще те заведем
на вашто село, при твойта майка.
Направили й железни цървули.
Денем ги Динка на крака носи,
нощем ги Динка във огън гори.
Та ги носила девет години,
десетата ги веке скъсала.
Та я завели в техното село
в техното село, при нейна майка.
Та си е Динка на дикис тръгнала,
та си ходила от къща в къща
и си отишла при нейна майка.
И майка й я не е познала.
Тя на майка си леко говори:
- Я стани, мале, я стани, мамо,
та ме дикисай каквото можеш,
че ще ми реве черно циганче.
Майка й стана, та я улови
да я целуне в белото лице.
Живи се хванали, мъртви са паднали!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019