* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала Дана, Данке ле,
Данке ле, мома хубава,
с баща си Данка с колата
тежка кирия да карат -
тежка кирия бяла сол.
Вървели, що са вървели
минали поле широко,
настали гора зелена.
Мрак се смрачилу в гората.
Изпрегна татю й биволи
да седнат да си вечерят.
Татю си Данки думаше:
- Ти легни, Данке, в колата,
ази ще легна пред кола.
Данка е чула, надчула,
легнала Данка под кола,
татю й легнал пред кола.
Кога е било заранте,
татю й са е събудил,
че впрегна руси биволи,
впрегна ги и ги зажегли,
Данка на пътя остана.
Кога е било по пътя
погледнал татю й в колата,
Данка я няма никаква...
Чуди се татю й, мае се,
напред ли сега да върви,
назад ли да се повърне,
па като тръгнал пак напред.
Данка се от сън събуди,
па викна Данка да плаче:
- Накъде сега да вървя,
като си пътя не зная.
Като си Данка плачеше,
цигани в пътя вървели,
и си на Данка викаха:
- Я върви, Данке, със нази
ний ще те у вас заведем ...
Данка с цигани тръгнала,
тръгнала, не се видяла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019