* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Дамяна сама си жънеше,
на друми бяла пшеница.
До пладне са минавали,
турци, турци още гърци.
След пладне са минавали
черни ми цигани.
Най-назад върви циганче,
циганче черно татарче,
само то мирно не мина:
- Дамяно ле моме убава,
сама ми жънеш на друми,
на друми бяла пшеница?
Дамяна циганче продума:
- Циганче, черно татарче,
бате отиде за вода,
тате отиде за обяд.
Циганче Дамяна говори:
- Дамяно, моме, Дамяно,
тръгвай, Дамяно, със мене
черна циганка да станеш!
Та я заведе отведе
в цигански ми катуни.
Дамяна на слънце печеше,
вечер на борна кудеше,
черна циганка да стане.
Минали две, три години,
Дамяна кога се завърна
в тяхното село голямо.
На майчини порти почука,
почука още полопа:
- Бабо ле, стара бабо ле,
има ли тук място за мене,
тази вечер да пренощувам.
Майка Дамяна говори:
- Циганко млада убава,
мястото ти е сторино.
Аз имах щерка такава
ала я циганин завлече
в това ми татарско село.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019