* * *

Мома открадната от цигани (татари)

- Мари, милна стричинко,
стани си ме йопрати,
да ти влязам, поткаям.
Га е влезла, заткала
и жално е запела.
- Мори, пуста циганко,
как ми мязаш Димана
по жалноно пеене,
по ситноно ткаене.
- Мари, милна майчинко,
сама ти съм Димана.
Помниш ли ми, майчице,
га ме, майчо, приводи
нах пустоно Хасково
със брата ми Ивана
и със моят главеник?
Брата ми го вързаха,
главеника убиха,
пък си мене хванаха,
та си ме отведоха
на тяхноно селище.
Ноще си ме къдяха
на борова турмица,
деня си ме печаха
на ясноно слънчице,
доде да си ме сторят
сакава черна циганка.
- Мари милна Димано,
остави ми циганин.
- Мари милна майчинко,
циганин ще оставя,
циганчета са мили!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019