* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Запи се Иван, Иване,
на дюкян на севдалия
и бяла Рада със него.
Яли са, холан, пили са
три дни и три вечера.
Нето се Иван упива,
нето си Рада отива.
Тръгнал Иван да си ходи
и бяла Рада със него.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле фидан колиби.
От колибите излезе
едно ми черно циганче,
излезе и пак се върна
и на майка си думаше:
- Я излез, мамо, да видиш
бате си Иван идеше,
бяла българка водеше.
Бяла е като кадъна,
червена е като ябълка.
Рада Иванум думаше:
- Иване, либе, Иване,
туй ли ти, Иване, къщащата,
къщата балконлията.
Иване, любе, Иване,
я дай ми ножче инджирче,
да си ябълка разрежа,
да си сърцето разхладя.
Иван й ножче подаде.
Не си ябълка разряза,
най си у сърце удари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019