* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Проклета да е Динина майка, Динина майка,
че пущи Дина сама на нива,
сама на нива между два друма!...
Във друми върви всякаква вяра,
всякаква вяра - турци и гърци,
турци и гърци, черни татари.
Всички татари мирно минаха,
едно татарче мирно не мина,
но хвана Дина за дясна ръка,
та я заведе горе в Ямбола,
горе в Ямбола, в пусти татарлък.
Та е изляло горе над село,
та е викнало, колко е могло:
- Я излез, излез, старо и младо,
та си гледайте Дина робиня,
Дина робиня, бяла българка!
А Дина рони сълзи до-земи,
с уста проклина нейната майка:
- Проклета да си, мале безумна,
че не си, мале, за мен мислила,
та ме попрати сама на нива,
та ме предаде черна робиня!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019