* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Тръгнала ми е
хубава Димка
семе да носи
на девекь бракькье.
На пъкь я срещат
църни цигани,
църни цигани,
грозни манафи,
та си обвзели
хубава Димка.
Та я имали
девекь години
ляте на пекът,
зиме на мразът -
да погрознее,
да поцърнее
хубава Димка,
та да замяса
църна циганка,
църна циганка,
циганска вяра.
Кат се минали
девекь години,
пуснали да проси
хубава Димка.
Че са отишли
в тяхното село,
тръгна да проси
хубава Димка.
Отишла Димка
в бащина къща
и на майка си
тихом говори:
- Ой, бабо, бабо,
ти стара бабо,
ти стани, бабо,
та ме дикисай
от среднят съсек
със бяло брашно!
- Бре, ой те тебе,
църна циганко,
отде ми знаеш
ти среднят съсек
с бялото брашно?
И нашто куче
челяк не пуща
отвътре порти -
тебе как пусна,
църна циганко?
Хубава Димка
жално заплака:
- Ой, мале, мале,
ти, стара мале,
забравила ли си
хубава Димка,
дет я проводи
семе да носи
на девекь бракькье,
та я обвзеха
църни цигани!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019