* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Сама жънала хубава Дина,
сама жънала между два друма,
между два друма, между два пътя.
Весден вървели черни татари,
черни татари, върли манаве,
най-назад върви черно циганче,
па си на Дина тийом говори:
- Сама ли жънеш, хубава Дино?
- Азе си жъна с двоица братя.
Един отиде вода да носи,
втори отиде хляб да донесе.
Циганчето й тийом говори:
- Защо ме лъжеш, хубава Дино?
Я хайде, Дино, със нас да дойдеш.
Черни манаве Дина хванали,
с руса й коса ръце вързали
и заробиле хубава Дина.
Закарали я на бели Дунав.
Дина татари тийом говори:
- Олеле варе, черни татари,
отвържете ми белите ръце, (2)
да си умия белото лице!
Тия на Дина ръце отвързали.
Дина отиде на бели Дунав,
дваж се лиснала, триж се нишнала,
та преплувала белия Дунав.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019