* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Майка си Дона изпрати
да жъне Дона сама
между два дола
между два пътя.
Жънала Дона ден до пладне.
По пладне минал циганин
и на Дона рекъл:
- Помага ти Бог, хубава моме,
как ти е името?
- Името ми е Хубава Дона.
- Дай да ти, Доне, помогна,
нивата да дожънеш.
Защо си сама, Доне?
- Брат ми за вода отиде.
- Дай ми, Доне, сърпа на брат си,
с него да пожъна.
- Брат ми с него сърпа си зе.
- Недей ме, Доне, лъга.
Жънала Дона до вечерта
и циганина при Дона седел
и си Дона грабнал
и в катуна завел.
Като я завел, седела Дона,
тръгнала Дона да проси
с още циганки просия.
Като из къща в къща тръгнали,
по две, по три вървели.
Дона рекла:
- Мене ме оставете самичка,
я ще самичка да ида
и повече просия ще изкарам.
Като отишла в бащиния си двор,
майка й рекла:
- Махни се, черна циганко, оттука!
- Я не съм черна циганка,
я съм твойта дъщеря Дона.
По едно време циганина тръгнал
дири Дона и пита:
- Минува ли сама циганка?
Донина майка рекла:
- Минуваха по две и по три,
сама циганка не сме виждали.
И Дона се от циганин отървала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019