* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Остана Нина сираче,
по чужди къщи аргатче,
зиме е по чуждите станове,
летем по чакъми,
нощем ми снопи возила.
Че я срещнали татари,
те си Нина питаха:
- Далеч ли е, моме, селото,
оттук човек да извика,
във село чува ли се,
кучета от село да лаят,
тука чуват ли се?
- Далече е, чичо, селото;
оттук човек да извика,
във селото не се чува,
от село кучета да лаят,
тука се, чичо, не чува!
Татарин пак Нина попита:
- Защо си, моме, тъй сама,
къде е, моме, татко ти,
имаш ли братя и сестри?
Тя разплакана му дума:
- Аз съм, чичо, сираче,
по чужди къщи аргатче,
чуждите хора не ме милеят!
Пустите му татари,
грозни и безмилостни,
те си сирачето отвлякоха,
никой не я чул, ни видял!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019