* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Имала мама едничка Дина,
сама на мама, сама на тате.
Динина майка, Динина тате
пратили Дина сама на нива,
между два пътя, между два друме,
дето минават турци и гърци.
Най-посли минали черни циганки,
та си вземали, Дина отвлекли,
Дина отвлекли за чер циганин.
Дино ле, Дино, черна робиньо!
Ходила Дина много, ни малко,
ходила Дина девет години,
просия проси, циганин рани.
Много са Дина молба молила
да идат вече у нейно село,
та си отишли у тейното село.
Най-напред влязла у стринкини си
и на стринка си тиху думаше:
- Бульо ле, бульо, я ме дарувай,
я ме дарувай както обичаш,
че мен ме чакат черни циганки,
просия прося, циганин раня! -
Стрина на Дина милно думала:
- Постой, почакай, черна циганко,
да те погледам, да те послушам,
че си приличаш на наша Дина! -
Посли отишли у мамини си
и на майка си милно думала:
- Бабо ле, бабо, стара бабичко,
я ме дърувъй както обичаш,
че мен ме чакат черни циганки,
просия прося циганин храня! -
Баба на Дина милно думала:
- Постой, почакай, да те погледам,
че ти приличаш на мойта Дина,
дет я вземаха турци и гърци! -
Дино ле, Дино, черна робиньо.
Кат' си очите втори път вдигна,
пак се във Дина много загледа,
почнала жално-милно да плаче:
- Ах, ти си мойта мамина Дина!
Дино ле, Дино, черна робиньо,
де ходи, Дино, де скита, Дино?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019