* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Ходила ми е хубава Димка
на девет братя обяд да носи, (2)
на девет братя, десети- баща.
Среща й идат катун цигани,
катун цигани Димка хванали,
че я завели много надалеч,
там я превели в друга държава.
Хем я водили, хем я мъчили:
деня я държат срещу слънцето,
нощем я държат срещу месеца,
дано почернее, дано погрознее,
че се намери мъжко детенце
отговаряше хубава Дима:
- Ой ви вази, катун цигани,
я хайде, хайде да ви заведа,
да ви заведа в нашата държава,
че там царува хубава дарба.
Че ги излъга хубава Димка,
че ги поведе, черни цигани,
че ги водела от село в село,
че си стигнала в тяхното село,
че ги заведи в бащина плевня,
пък тя замина обяд да проси.
Наи напред влезе в бащини двори,
нейната майка на двори стои,
на двори стои, жално плаче,
попитала я хубава Димка:
- Защо тъй плачеш, ти стара бабо?
Отговаряше Димкината майка:
- Ази си имам девет синове
и една щерка, хубава Димка.
Тя се изгуби, откраднаха я.
Днеска се жени нейна акранка,
нейна акранка, наша комшийка.
В техните двори песни се чуват,
ази си слушам, за Димка плача,
таквази беше, също кат тебе.
Аз ще те даря хубава дара.
Че й донесе шити ръкави,
ти да ги носиш и да поменуваш.
Жално заплака Димкина майка.
Поела ги е хубава Димка.
Ръкави гледа и жално плаче:
- Аз съм ви шила, аз ще ви нося!
- Що тъй думаш, катун циганко?
- Не ме ли видиш, познаваш?
Аз съм мамо, твоето чедо.
Мен откраднаха черни цигани.
Сега са, мамо, в нашата плевня.
- Я хайде Димке, я хайде чедо,
да си запалим нашата плевня.
Че запалили бащина плевня.
Плевня гори, цигани пищят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019