* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Жънала Злата пшеница,
на върха на Мирчовица
жънала Злата и пяла.
Отде поминали цигани,
цигани църни катуне.
Всичките мирно вървяя,
едно ми църно циганче
то се от пътя отмайна,
па си при Злата отиде.
То си Злата питаше:
- Злато ле, моме, хубава,
сама ли жънеш ченица?
Злата циганче говори:
- Циганче, църно катунче,
я си ми върви по пътя.
Защо ме питаш с кого съм?
Троица братя са с мене.
Първи отиде за вода -
дали се в вода удави?
Втори отиде за сянка -
дали го дърво утрепа?
Трети отиде за пладен -
дали е пътя объркал,
та го няма да дойде?
- Злато ле, бяла българко,
лъжи кого лъжеш,
мене недей лъга.
Никой няма при тебе.
Па тогаз той Злата отвляка
във тая гора зелена,
па я заведе, отведе
в циганските колиби.
Три дни я с борна кади, -
църна циганка да стане.
А Злата ощ' по-бяла става,
църна циганка не става.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019