* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Жънала Злата ченица
на въра на Мирчовица.
Хем жъне Злата, хем пее.
До пладне турци вървяха,
след пладне черни катуни,
та си на Злата думаха:
- Сама ли, Злато, тук жънеш,
на въра на Мирчовица?
Злата катуни думаше:
- С два брата съм на нива.
Един отиде на пладне,
а друг отиде за вода.
Катуни Злата чакаха,
като се мръкне, помръкне,
тогаз си Злата хванаха,
в катунско село завели
и за катунец женили.
Сдобила Злата две деца,
па се стегнали катуни,
в нейно село отишли.
Злата катуни думаше:
- Я ще ида в село да прося!
Отиде Злата да проси
право при нейните порти
и си на порти почука.
Майка от къщи говори:
- Бре, кой ли чука на порти?
- Излез, бабо, навънка,
че си ме, бабо, погости!
Майка прозорец отвори
и на катуни говори:
- Омръзнали ми цигани,
цигани, още катуни!
Злата си лице измила,
майка щерка си познала
и си я вкъщи завела.
Двете се прегръщаха.
Катуни са я търсили
и не я намерили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019