* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Мари Милено, тъжна Милено,
Милени бракя на пъкь ойдоха,
на пъкь ойдоха, сол докараха.
Та отпратия тъжна Милена,
отпратия я коне да пасе,
коне да пасе, трева да жние.
Пуста я дрямка, дрямка навали,
легнала мало, мало да поспи.
Та поминаха катун цигани,
та си грабная тъжна Милена.
Отведоха я в катунско село,
та я държаха лете на жега,
лете на жега, зиме на студи,
да поцърнее тъжна Милена.
Та па Милена не поцърнева.
Дори родила църно циганче,
тога поцърнея тъжна Милена.
Отдадоха и вуля и тояга,
отпратия я прося да проси.
Та е отишла в нийното село,
та почукала на нийни порти,
та е излезла нейната макя,
та е рукнала, та е викнала:
- Ой, назад, назад, дърта циганко,
таквия взеха тъжна Милена!
А Милена й вели-говори:
- Ой, мамо, мамо, ой, стара мамо,
та я не си съм църна циганка,
я си съм, мамо, тъжна Милена.
Прегърнали се макя и щерка,
та са викнали, та заплакали...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019