* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Останала е хубава Кера,
хубава Кера, клето сираче,
без баща Кера, със стара майка,
денем е Кера, жито жънела,
нощем е Кера, снопи возела,
че я срещнали черни цигани,
че я срещнали и я питали:
- Маро, ой те тебе бяла българко,
далеко ли е вашето село,
челяк да вика, тук чува ли се,
петел да пее, тук чува ли се?
Че отговаря хубава Кера:
- Много е далеч нашето село,
петли да пеят тук не се чува
и човек да вика тук не се чува.
Че я откраднали черни цигани
и я занесли на техен вилает
при техните черни цигани,
че се чудели и се мислили,
как да изгубят Керина хубост,
деня я карали пещта да пали,
хлябове да пече,
нощта я карали децата им да люлее,
дано се изгуби нейната хубост,
пак не изгуби нейната хубост,
пак си е така Кера бяла и червена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019