* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Стоян си булче загуби.
Стана дор три ми години
не може да го намери.
Стоян си мале думаше:
- Мале ле, стара майчице,
къде е, мамо, Маринка, -
стана до три ми години,
не можа да га намеря?!
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
в пътя цигани минават,
те си Маринка откраднаха.
Ти иди, сино, ти иди
по циганските табори,
там ще си Маринка найдеш.
Стоян си мама послуша,
той стана и си отиде
по циганските табори.
Бяла Маринка седеше,
черно си дете държеше.
Стоян Маринки думаше:
- Либе Маринке, Маринке,
не ли ме, либе, познаваш,
остави, Маринке, тва дете,
че хайде, Маринке, със мене.
Тя си детето остави,
че са двамата тръгнали.
Минали малко ни много,
Маринка на Стоян думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
хай да се назад повърнем.
Че се назаде върнаха,
Маринка си дете обвзела
и на Стояну думаше:
- Всичкото й мило на света,
по-мило от дете нямаше,
ако ми гледаш детето,
жа дойда, либе, със тебе,
ако ми дете не гледаш,
с цигани, либе, жа ида,
по цигански табори.
Че са тримата тръгнали,
у Стоянови отишли.
Стояновата майчица;
тя си на призор седеше,
отдалеч Маринка позна,
че им портите отвори,
че й обвзела детето
и ги във къщи завела.
Мама Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
хубаво Маринка да гледаш,
Маринка, Стояне, и детето.
Стоян си мами думаше:
- Мамо льо, миличка мамо,
три годин, мамо, га търсех,
хубаво детето жа гледам,
детето, мамо, й Маринка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019