Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Жени син и дъщеря (Среща на сватбите и размяна на дарове)

Радич Марко две радости прави -
сина жени, мила кьерка дава.
Кьерка жени у Будина града,
снаха взема от Елеша града.
Седи майкя, та им венци вие -
на снахата венец от жълтици,
а на кьерка венец от невена.
Дожалело на нейната кьерка,
па си она на майкя говори:
- Леле, мале, леле, мила мале,
що е снаха от кьерка по-мила,
та ю виеш венец от жълтици,
а на кьерка от жълтио невен?
Проговаря нойна мила майкя:
- Леле, Маро, леле, мила кьерко,
че се сретнат китени сватове,
че се сретнат у тесни клисури.
Си сватове коне че разменят,
зет и шуря юздите че менят,
кум, старокя шарени бъклици,
байрактари байраци че менят,
два девера пошити препаски,
два свекъра свилени кошуле,
две невести венци че разменят,
тогай тебе венец от жълтици,
а на снаха от жълтио невен!
Що думала се е така било.
Повдигнале тежка буйна сватба.
Си сватове на бели атове,
младоженя до два коня кара -
един нему, един за невеста.
Ка стигнали до Черното море
Черно море престан престанало,
престанало, цвекье ураснало,
наникнало модра перуника.
Си сватове по китка набраха,
младоженя до две, до три китки.
Па отишли у Елеша града,
срещнала ги китена невеста,
по невеста нойни мили сестри,
младоженя по китка им даде.
Па седнали у дълги трапези,
яли, пили до три дни и нощи,
па тръгнали назад да се връщат.
Ка стигнали до Черното море -
Черно море от брег до брег бие!
Провикна се млади младоженя:
- Я се дръжте, китени сватове,
че да минем през Черното море!
Па нагази млади младоженя
и по него китени сватове -
Черно море с коне препливале
и превели китена невеста.
Ка стигнали у тесни клисури
срещнали се до две буйни сватби.
Си сватове коне размениле,
зет и шуря юздите мениле,
два девера пошити препаски,
два свекъра свилени кошуле.
Ред е дошло невести да менят,
ред е дошло венци да си менят.
Зълва дава, я снаха не дава:
- Глава давам, венец си не давам
щото ми е свекърва правила -
че мениме златните пръстени!

 


Земен, Радомирско; род. във Враня стена, Радомирско (СбНУ 53, № 391 - "Снаха не иска да смени венеца си със зълвата").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016