* * *

Жени син и дъщеря (Среща на сватбите и размяна на дарове)

Мила майка две радости прави -
черка дава, та снаха доводи.
Черка дава село Ореово,
снаха взема село Жегликово.
Седи майка на високи чардак,
седи майка, та два венка вие -
едън вие от жълти жълтици,
я другия от бели грошове.
Щото вие от жълти жълтици,
он че да е на милата снаха,
щото вие от бели грошове,
он че де е на милата черка.
Черка майци тийом отговаря:
- Що ти, мале, я бърже омръзна,
я снаха ти бърже омилела,
та ньой виеш венок от жълтици,
мене - венок от бели грошове?
Я майка й тийо отговаря:
- Не ми, черко, ти бърже омръзна,
ни снаха ми бърже омилела.
Кога пойда китени сватове,
кога пойда на огледи д' ида,
че се сретна у тесни клисури,
сви сватове менка че напрае -
два свекрове с врани коньове,
две свекърве с кошулье и литак,
два девера - мъжки кошулье,
я младожени с китки на пазуке,
(...)
Ред е дошло до млади невести -
една стура венък от главата,
я другата пръстен от ръката.
Сватове ю потийо говоря:
- Що не стураш венок от главата,
него даваш пръстен от ръката?
Я она им потийо говори:
- Глава давам, венок си не давам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016