* * *

Жени син и дъщеря (Среща на сватбите и размяна на дарове)

Летели са ми, летели
два реда гълъбе,
като летеха, ехтеха,
дето паднаха - гръмнаха.
Паднали ми са, паднали
у Магденини дворове.
Магдена сред двор седеше
и мило внуче държеше,
и си на снахи думаше:
- Снашици, вредни гъркини,
вземете златни ключове,
та отворете сърпия,
вземете решта сребърни,
та си белия нагреби,
та си нахрани гълъбе
и тия тихи пауне,
та кога бъде на пролет,
мила кье сина да женим,
гълъбе кье ми погукат,
пауне сенки кье чинат.
Кога било на пролет,
мила си сина зажени,
мила си внука заплете,
пауне сенка чинели,
гълъбе са й гукали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016