* * *

Жени син и дъщеря (Среща на сватбите и размяна на дарове)

Бре, Магдалено джелепко!
Летели са ми, летели,
девет редове гълъбе,
десети тихи пауне.
Както летеха, ехтеха,
дека пладне гръмнаха,
паднали са ми паднали
у Магдаленини дворове.
Магдалена сред двори седеше
и мъжко дете държеше,
па на снашици думаше:
- Снашици, вредни гъркини,
вземете златни ключове,
и тия решта сребърни,
та отворете съпии,
па натребете пшеница,
и тая бела белия,
па напръскайте по дворе,
та нахранете гълъбе
и тия тихи пауне.
Па кога бъде у пролет,
мила си сина да жени,
пауне сенка да чинат,
гълъбе да й погукат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016