* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
на хайдушкото сборище,
на хайдушкото равнище.
Няма кой да го погледне,
няма си никъде никого,
ни братец, ни сестрица,
ни вярна дружина.
Над Стоян летят гарвани,
гарвани, черни орлета.
Стоян гарвани думаше:
- Гарвани, черни орлета,
постойте и ме почакайте,
докато ми душата излезе.
Тогава ме, гарвани, изяжте,
ясни ми кърви изпийте.
Едно се гарванче смилило,
смилило, Стоян съжалило.
С човка му вода донесе,
с крилца му сянка направи.
Стоян гарвани думаше:
- Гарвани, черни орлета,
когато Стоян загине,
бели му меса изяжте,
пресни кърви изпийте.
Само едно ще ви заръчам,
дясна ми ръка оставете
със златен, сребърен пръстен,
на майка ми я занесете,
да знае майка, да чуе,
че Стоян хайдутин загина,
за своята мила родина,
за своята мила България!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020