* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Стояновата майчица
рано ранила в събота,
та ми на пазар отодя.
Срещнала й до две птичета,
птичета, лястовичета.
Тя на птичета думаше:
- Ой си ви вази, птичета,
птичета, лястовичета,
кога ви питам, да кайте!
Като хвъркате високо,
колко високо - широко,
видювахте ли наш Стоян?
А птичета й отговарят:
- Ти мале, ти, Стоянова,
още ли жалиш за Стоян?
Стоян отколе й погинал,
погинал, та се погубил.
Кога черкови правихме,
кога камъни дялахме,
елови греди сякохме,
качи се Стоян, качи се
на тънка ела, висока,
на моми хурки да сече,
на булки златни бувалки.
Тънка се ела привела,
привела, та се скършила.
Падна Стоян от ела,
та ми налетя млад Стоян
на два ми ножа сребърни,
сребърни, та позлатени.
Горе се вият два орла,
два орла, черни гарвани.
Стоян на орли думаше:
- Ой си ви вази, два орла,
два орла, черни гарвани,
вийте се, вийте два орла,
та па ми долу кацнете,
бяло се месо наяжте,
черно се кърве напийте!
Лява ми ръка не яжте,
и на ръката ръкавът,
най ми го в уста вземете,
па ми го горе вдигнете!
Дето видите камен двор
и във камен двор зелен бор, -
тамка ми ръка пуснете
и на ръката ръкавът!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020