* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

- Мари, руса Русице, (2)
мари, мила байова,
га те питам, кажи ми -
що си рано ранила,
дваж по рано от петли,
а три пъти от славей?
А Русица му говори:
- Байне ле, бачо Иване,
га ме питаш, да кажа
що съм рано ранила,
дваж по-рано от петли,
триж по рано от славей.
Че съм чула, разбрала,
либе ми болно лежи
болно либе, неволно
на връх Стара планина,
при сурите овчари,
при ваклите овнове.
Що му беше постеля -
зелената морава;
що му беше възглаве -
бял му е камък възглаве,
завивка му й, завивка,
студна слана есенна.
Два се орла виеха,
два черни гарвана,
с криле му сянка чинеха,
с уста му вода носеха.
Янка им се молеше:
- Вийте се, вийте, два орла,
с криле му сянка чинете,
с уста му вода носете,
доде юнак загине,
вие долу паднете,
бяло се месо наяжте,
бяло месо юнашко,
черни се кърви напийте,
черно кърве юнашко!
Дясна ми ръка не яжте
и на ръката ръкавът,
най я в уста вземете,
на високо хвръкнете,
на широко гледайте,
де видите камен двор
и на дворът зелен бор,
и под бора кладенче,
при кладенче невяста,
сипан ръкав да шие,
сипан ръкав на гергеф -
тамка ръка пуснете.
Невеста да си усети,
че е юнак загинал,
на връх Стара планина,
при русите овчари,
при ваклите овнове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020