* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Сам се юнак разболял
на рамна Стара планина,
никаква рода нема край него,
сал суха тояга до него
и бел камък има под него,
и черни се орли вият над него.
Едва юнак отговори:
- Вийте се, вийте и вие,
и вие, орли, гарвани,
дорде ми душа излезе.
Тогава слезте, гарвани,
черни ми очи изпийте
и бяло ми месо изяжте,
черни ми кърви сирашки,
бяло ми месо юнашко.
Дясна ми ръка оставете,
кье я вишили, вишили
на нашите равни дворове,
пред нашите мили порти.
Като майка ми излезе,
тя кье си види ръката
и сама кье се досети,
че й е юнак загинал.
Вили се, вили орли, гарвани,
дорде му душа излезе.
Тогаз са орли слезнали,
черни му очи изпили,
бяло му месо изяли;
черни са кърви сирашки,
бяло му месо юнашко.
Взели му десната ръка,
вишили я, вишили,
над неговите рамни двори,
спуснали я пред неговите,
пред неговите мили порни.
Когато майка му излезе,
сама се майка досетила,
че й е юнак загинал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020