* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
в тая гора зелена;
че няма никой да дойде,
водица да му подаде,
сенчица да му направи.
Над него се вият два орла,
два орла, два сиви сокола,
с крилца му сенка пазеха,
с човки му вода носеха.
Стоян на орли продума:
- Ой ле ве вази, два орла,
два орла, два сиви сокола,
като летите високо
и на далеко хвърчите,
не видяхте ли бащини ми дворове?
Не видяхте ли мойта стара майчица?
Орли на Стоян думаха:
- Стояне, млади войвода,
вчера през вас прелетяхме,
майка ти на праг седеше,
нова ти риза шиеше.
Стоян на орли продума:
- Ой ле ве вази, два орла,
вийте се, вийте, два орла,
дорде ми душа излезне,
с черни се кърви напийте,
и с бяло се месо наяжте.
Дясна ми ръка вземете
и я носете, носете,
над бащини ми дворове,
и там си ръка пуснете.
Сестра ми двори като мете,
ръката ми да намери,
по пръстен да я познае,
на мама да я занесе,
ръкава да ми премери.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020