* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Ранен ми падна млад Стоян,
в тая гора зелена, в тая гора хайдушка;
до него нема нигде никого,
над него седят два орла,
два орла, два сиви сокола -
с криле сянка пазеха,
с уста вода носеха.
Стоян орлици говори:
- Орлици, мили братчета,
стойте, орлици, почакайте,
ази ще скоро да умра,
тогаз ми бяло месо наяжте
и на черни кърви напийте!
Едно ми само не яжте -
дясна ми ръка, златен пръстен.
Вие него вземете и на високо хвръкнете,
и във нашето село идете
моята стара майчица
тя на двори седеше и за хабер чакаше.
Ръка пред нея пуснете,
тя ще ми ръка познае,
ръката със златен пръстен,
тогава ще викне да плаче:
"Стояне, синко Стояне,
затуй ли съм те, синко, отгледала,
орлите да те изядат
и ръката да ми донесат..."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020