* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Ясна е пушка пукнала
в тази гора зелена,
че си Стояна улучи,
ранен си паднла млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Жално си Стоян стенеше
и си нагоре гледаше
дор два се орла виеха.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, орлета,
докат се от душа разделя,
ниско се вие спуснете,
с бели се меса наяжте,
черни ми кърви изпийте,
дясна ми ръка не яжте
ами я високо издигнете,
над нашто село занесете.
В нашта горна градинка
има черница.
Там ми ръка пуснете,
дано я мама намери,
по пръстена да ме познае,
да знае мила майчица,
че син й паднал, загинал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020