* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

- Мър, черноока невясто,
мър, що си толкоз ранила,
мър, дваж рано напред петли,
мър, триж рано пред зори?
- Ранила съм си, байне ле,
зари съм чула, разбрала,
че ми любе болно лежи
на връх на Стара планина.
Никой при него немало,
освен две сиви орлета,
те се високо виеха.
Стоян орлета думаше:
- Орлета, мои братчета,
вийте се, вийте високо,
дорде ми душа излене,
тогъва долу слянете,
с бяло се месо наяжте,
с черни се кърви напийте.
Орлета, мои братчета,
десна ми ръка не яжте,
десна ми ръка с ръкава,
и на ръкава мрежата.
На мама я занесете,
да знае мама, да повни,
кога ми риза скроила -
на първи Велики четвъртък
и на Разпетия петък.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020