Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Какво се чудо сторило
на връх на Стара планина,
на Мехмедова бахчия:
сама се пушка изпъна,
два мили бракя прибила,
Стояна, още Ивана.
Иван се с душа раздели,
а Стоян още не беше.
Над него хвърчат галуци,
галуци, черни галуни,
а Стоян им се молеше:
- Галуци, сестри да ми сте,
галуци, бракя да ми сте,
постойте и почакайте,
доде се с душа разделя,
та па тогива кацнете
бяло се месо наяжте,
ясно се кърве напийте,
черни ми очи изпийте,
дясна ми ръка вземете,
та па тогива идете
в нашето село голямо.
Всред село къща голяма,
тази къща е нашата,
дворите ни са каменни,
портите ни са шиндени,
къщата ни кирмидена,
всред двора дърво високо,
високо дърво яворче
и под яворче одренце
и под одренце кладенче.
Рано ще булка подрани
дворове да си помете,
вие тогива кацнете
на зеленото яворче,
па ми ръката пуснете.
Като ми види ръката,
тя ще пръстена познае;
ще се Петкана усети,
че съм си азе загинал! -
И галуци си чакале,
доде се с душа раздели,
та па тогива кацнале,
бяло се месо наеле,
ясно се кърве напиле,
черни му очи изпиле,
дясна му ръка увзели
с маламян пръстен на пръста,
та па тогива отишли
във това село голямо.
Като хвъркале, гледале
де има къща висока,
де има дворе каменно
със тези порти шиндени.
Като къщата виделе,
във сред дворове отишли,
на зелен явор кацнале.
И Петкана бе станала,
рано си дворе метеше,
галуци ръка спуснале.
Ка я видяла Петкана,
тя си при ръка отиде,
като ръката видяла,
тя си пръстена познала,
и Петкана се усети,
че си е Стоян загинал,
викнала, та заплакала.

 


Угърчин, Ловешко (НПЛов. 1970, с. 368 - "Ранен юнак и галуни - 3").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020