* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

- Ситна ми, дребна росице,
що ми си рано ранила,
дване ми по-рано от петли,
трине ми по-рано от зори?
- Ранила съм си, ранила,
че съм си чула, разбрала, -
либе ми болно легнало
на връх на Стара планина
при студни бистри кладенци.
Че що му беше постеля, -
зелена росна ливада;
че що му беше възглавье -
възглавье му бе, възглавье,
бял мрамор камен под глава;
че що му беше завивка -
черен му облак завивка;
че що му беше сенчица -
два орли, черни гарвани.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орла,
два орла, черни гарвана,
докато ми душа излее.
Та па си долу кацнете,
бяло ми месо изяжте,
черни ми кърви изпийте,
дясна ми ръка не яжте,
на дясна ръка златен пръстен!
Най си я в уста вземете,
па си на високо излизте
и на широко гледайте.
Дето видите камен двор,
сред двора тънка топола,
а под топола кладенче
с мраморен камък постлано,
край мрамор трева зелена,
и мойто либе в тревата
на шарен гергеф да шие, -
там ми десница пуснете.
Да види либе, да чуе,
че си е умрял млад Стоян
на връх на Стара планина,
при студни бистри кладенци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020